„Близо 100 000 фирми и граждани поискаха отсрочване и получиха в първите 6 месеца на този ред за отсрочване. Това, което предстои да се реши и ние очакваме Централната банка да каже последната си дума, дали банките сме направили подходящо предложение за нов срок, в който да действа същият ред“. Това заяви пред БНТ Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките.
Пълен текст на интервюто:
Водещ: За мнозина тези месеци на пандемия са изключително сложни финансово, говорим, разбира се, и за бизнес. За решенията, които се вземат в момента и за т.нар. банкова ваканция, важното и за всеки един от нас, който решава да взема кредити в този момент, ще говорим в следващите минути с Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България. Да започнем с нещо, което е важно за уточнение, като говори за тази т.нар. банкова ваканция. Тя за кого важи – само за бизнесите ли, за фирмите ли?
Петър Андронов: Позволете една корекция, не говорим за банкова ваканция, а говорим за отсрочване на кредити. Банкова ваканция означава нещо друго. Редът за отсрочване на кредити не се е променил. Той е добре познат, знаете, че близо 100 000 фирми и граждани поискаха отсрочване и получиха в първите 6 месеца на този ред за отсрочване. Това, което предстои да се реши и ние очакваме Централната банка да каже последната си дума, дали банките сме направили подходящо предложение за нов срок, в който да действа същият ред. Тоест няма промяна в идеята и концепцията и всичко това е основано на решението на Европейския банков орган, който е нашият регулатор и който каза във връзка с амплитудата на втората вълна на COVID-19, която е сериозна и очевидните икономически затруднения на много бизнеси и хора, може би е основателно, всъщност такова е тяхното решение, такъв мандат ни дадоха, да се направи още един прозорец от време, в който същите потенциални получатели на такава възможност, да се възползват ако преценят.
Водещ: Говорим и за фирми, и за хора?
Петър Андронов: И за фирми, и за граждани, да.
Водещ: А за заварено положение или за тези, които тепърва ще теглят кредити ще важи?
Петър Андронов: Нека да кажа какво казват правилата на Европейския банков орган, редът, който ще бъде приет в крайна сметка зависи от решението на Централната банка , аз не искам да го изпреварвам. Нека да им оставим това право да преценят. Правилата на Европейския банков орган казват това, което правихте по-рано през април, май, юни, после удължихме до септември, може да продължите да го правите още известно време – до 31 март 2021 г. По същия начин, който е действал и преди с единствената разлика, че се дава възможност за максимален срок, всъщност се ограничава максималният срок на 9 месеца. Помните, че в стария вариант, в този, който действаше до 30-ти септември всъщност имахме 6 месеца максимален срок на отсрочване.
Водещ: Да, но аз затова ви попитах сега отново хората и фирмите ще могат да разсрочат вече взетите си заеми, които вече веднъж са разсрочили по тези правила или ще важи за новите такива. Ако сега някой реши да вземе заем, например.
Петър Андронов: И за едните, и за другите ще важат тези правила. Такъв е регламентът, който европейският регулатор ни предпостави като рамка и ние ще го изпълним стриктно.
Водещ: Колко българи поискаха да разсрочат кредитите си заради този мораториум. Имате ли такава статистика досега?
Петър Андронов: В първата му част ние видяхме Централната банка изнесе актуална информация. Общо взето около 100 000 фирми и граждани, като сумата, която съобщиха, че е разсрочена, е около 9 млрд. за целия банков сектор от всички, които са кандидатствали и отговарят на условията и са одобрени. От 9 млрд. – 7 млрд. са фирми и около 2 млрд. граждани.
Водещ: Има ли някакъв риск тези кредити да не бъдат върнати или много трудно да бъдат върнати?
Петър Андронов: Такъв риск има и на нас банките това ни е работата всъщност. Още през първото полугодие и към третото тримесечие също правихме анализи, модели, с които по правилата на стандартите за счетоводна отчетност направихме и резерви потенциално за тези кредити, които ще бъдат затруднени да влязат в редовно обслужване, когато изтече срокът на отсрочване. Нормално е да има такива, трудно е да се каже колко са, но предположенията са, че например от тези, които бяха отсрочени, а те са някъде около 14,5% от целия банков кредитен портфейл, от тях може би 5 и 20% в зависимост от типа кредити, категориите кредитополучатели, между 5 и 20% ще бъдат тези, които ще имат още нови затруднения, независимо, че са получили шестте месеца отсрочка. Те няма да бъдат в състояние да влязат в редовност като изтече срокът и вероятно ще поискат отново отсрочване.
Водещ: Да, какви условия ще им предложите на тези хора, какво ги очаква?
Петър Андронов: Ако искат отсрочване потенциално при този нов отсрочен вариант на реда за разсрочване, това означава, че ще бъде за още три месеца максимум. Но има много хора и бизнеси, които искат много повече време и от 30 септември досега ние сме разсрочили доста кредити извън реда за разсрочване, защото банките правят това по занятие. И с такъв мораториум, и без такъв мораториум ние го правим и винаги сме го правили, и винаги ще го правим. Тоест, ако някой иска разсрочване, без да е в обхвата на покритието на този ред за отсрочване, ние пак го разглеждаме и осигуряваме такива условия. Като те могат да бъдат по-дългосрочни тези решения, например в този период аз лично съм наблюдавал, че сме разсрочили доста кредити за повече от година, но не под формата на общия мораториум, за който говорите. Кредитна ваканция, както го нарекохте не по този ред, а е по общия ред, по който ние правим такива разсрочвания. Може да отиде и за повече от година, може да отиде в зависимост от това какъв е бизнесът, според възможностите и преценката на банката.
Водещ: А тази преценка има ли нещо общо с т. нар. добро кредитно досие? Повече проверки ли се правят на хората? Това ми е въпросът. По-предпазливи ли станаха банките при отпускането на средства, на кредити?
Петър Андронов: Ако говорите за нови кредити, а не за тези, които разсрочваме, банките не са станали кой знае колко по-предпазливи. Ние виждаме, че в последните месеци има един значителен ръст на кредитирането, относително голям на фона на тези икономически условия. Но естествено вниманието към онези кредитополучатели, които идват от секторите със затруднения е повишено. повишено е дотолкова, доколкото се обръща внимание доколко капиталът и паричните потоци са устойчиви на тези кредитополучатели повече, отколкото в нормални условия, дали могат да издържат още един шок, още едно затваряне. Дали биха могли да стъпят здраво на краката си в следващите трудни, да речем, от три до шест месеца, които така или иначе всички очакват да не бъдат лесни за никого. Но специално за тези проциклични сектори, които изпитат по-големите затруднения ще обърнем по-голямо внимание и разбира се, анализите са по-задълбочени.
Водещ: Аз затова ви попитах и за кредитното досие, защото ако говорим и за гражданите, а и за фирмите, ако се пропусне една вноска или две вноски, това прави ли те вече лош кредитополучател?
Петър Андронов: Никой не е роден лош кредитополучател. Естествено, че ковид мораториума, за който започнахме да говорим казва генерално всички кредитополучатели, които са били и са в състояние и са обслужвали редовно своите кредити преди началото на март, тоест те са добросъвестни длъжници, отнасят се със съответната сериозност към задълженията си, и сега изпитват затруднения заради COVID-19, към тях уважение и шанс, за да могат да продължат напред. Онези, които са били с лоша кредитна история преди това и ковид няма нищо общо с техните проблеми, естествено към тях преценката и подбора се утежняват с допълнителните обстоятелства, които ние банките проверяваме за всеки.
Водещ: Вчера излезе информацията, че Министерският съвет вече е приел свое решение изменение на програмата за гарантиране на безлихвените кредити в защита на хората, които са най-потърпевши в момента, останали без работа, знаем, че тази програма ще бъде изпълнявана от Българската банка за развитие. Тук сега кой и как може да се възползва, увеличава се максималният размер на кредита от 4500 на 6900 лева. Какви са условията?
Петър Андронов: Същите са. И тази програма е същата, просто са увеличени възможностите за получаване на максимална сума – 6900, а не 4500. От двете програми за малки и средни предприятия, тази тръгна по-добре първоначално, тя беше структурирана по-добре. Тя все пак беше структурирана с презумпцията, че вероятно ковид ще бъде поставен под контрол наесен, което не стана и очевидно сега се налага да се разшири обемът и сумата, която се предоставя – не е много голяма, но е по-добре от нищо. Това са безлихвени кредити с определен гратисен период. Все пак е помощ за хората, които могат да използват. Трябва да кажа, че виждаме висока степен на усвояване на тези средства. Даже няколко от банките вече са изчерпали лимита си за предоставяне. А пък няколко други банки взеха нови лимити от Банката за развитие, за да могат да осигурят търсенето от гражданите на такива заеми. Помагат на хората, използват ги. Мисля, че са вече над 100 млн. тези суми, които са раздадени и има вероятност да станат още малко повече – към 120 -130 млн. в зависимост от това колко ние ще успеем да предоставим. Продължаваме да работим по тях. Сумите сега са по-големи, вероятно това ще ускори и усвояването на сумите като фондове, които държавата през ББР предоставя на гражданите.
Водещ: А кой може да се възползва от тези кредити? Има ли критерии, на които трябва да се отговаря
Петър Андронов: Да, разбира се, те са, както казах, непроменени. Те са свързани със заетостта на хората, които вероятно са загубили работата си във връзка с ковид. Това трябва да се вижда ясно. има определени базисни условия, но те не са толкова сложни за изпълнение. И фактът, че са раздадени толкова много кредити, показва, че мярката работи. Пак казвам, в доста по-висока степен, доста по-ефективно от другата, която е за предприятията, която се надявам сега да заработи.
Водещ: А защо има такава разлика. Казвате това сравнение. Защо за предприятията не работи толкова добре?
Петър Андронов: Ами досега. Защото амбицията на тази програма беше доста голяма за предприятията. Трябваше да влее в тях над милиард и повече, такива бяха намеренията предварително. Програмата беше в първоначалния си вид структурирана така, че много трудно да се достига до одобрение, много трудно да направи голям обем. Защото изискванията бяха толкова строги, че трудно можеха банките да ги харесат и фирмите, които имат нужда от тях, да се справят с тези изисквания, да получат това, което им трябва. С висока цена на гаранцията, с високи изисквания, нещо, което правеше програмата запушена. Тя не можеше да осигури трансмисия между фондовете и фирмите през банките. Сега, в последните седмици, месец и повече се преработи цялостно тази концепция, дизайнът е различен, гаранциите са много по-гъвкави, по-големи са сумите, увеличиха се. Първоначално говорихме за 300 000, сега вече за големите фирми стигат и до 2 млн. Това е сериозно вече. Тези обеми са нещо, което биха правили разлика и смятам, че ако тепърва започнем активно да работим, ще наваксваме доста големи обеми, които са необходими на бизнеса сега точно, за да изкара следващите трудни месеци.
Водещ: Казвате, че очакванията са били милиард?
Петър Андронов: Да, много амбициозни, милиард или милиард и половина и повече, защото фондът, който беше сложен в Българската банка за развитие за тези цели беше съществен.
Водещ: А сега какви са целите и какви са очакванията?
Петър Андронов: Те не са променени, защото първата цел тепърва трябва да бъде изцяло изпълнена. Но пак казвам, начинът, по който сега се структурира тази програма, ми дава много по-голям оптимизъм, че вече ще работи по-добре и ще направи обеми. Защото първите обеми – около 100-120 млн. на фирми, на които ние сме разсрочили 7 милиарда, не са забележими.
Водещ: За да кажем отново за програмата, за която преди малко говорихме, за безлихвените кредити срокът за кандидатстване е 30 юни 2021 г. Нали така?
Петър Андронов: Да, така съобщиха.
Водещ: Извън обаче тези програми, можете ли да ми кажете как се движат лихвите в момента в ситуацията на пандемия? увеличават ли се? За депозити говорим, държат ли ги хората в банките?
Петър Андронов: За депозантите не са добри времената и се опасявам, че няма да бъдат скоро добри. Кредитополучателите обаче са на друго мнение. За тях това са добри времена. Всъщност един от ефектите на ковид е, че принуди централните банки да преосмислят намеренията си и да задържат лихвите ниски още много дълго време. Тоест това може да продължи повече от две-три години. Ние не знаем в момента. И зависи кога например икономиката, нас това ни интересува, на еврозоната ще започне уверено да излиза от кризата, кога ще има инфлация, близка до 2% и едва тогава ще можем да говорим за увеличение на лихвите. Но дотогава оставаме на тези ниски нива. Почти нулевите лихви около 0 и 10% е средният процент при увеличените средства от депозити, а кредитите по ипотеките вече слязоха на под 3%. Другите кредити, потребителските кредити, които се дават по общ ред от банките са на около 5 и по-малко от 4,5%, така че лихвите са доста ниски. За бизнеса също са доста ниски. Такива ще останат по всяка вероятност години напред.
Водещ: Да, това щях да ви попитам. Като казвате кога отново ще се върнем към едни други времена? Какви са прогнозите ви? Краят на 2021 г. ли е ключът?
Петър Андронов: Това е въпрос, функция на овладяването на ковид. Ако ковид бъде овладян както в момента се вижда един оптимизъм, който доминира пазарите, които залагат на второ тримесечие на следващата година, на сериозен обрат в икономическото развитие на света и на Европа конкретно, трето и четвърто тримесечие на 2021 г., тримесечие на силен растеж и възстановяване. Въпреки тези растежи, обаче, икономиката няма да се върне в пълния си мащаб, който имахме например през 2019 г. Вероятно ще работи на около 95 – 90% от капацитета си. Тоест пълното възстановяване ще продължи още 2-3 години вероятно. Такива са прогнозите. И в този период ниските лихви са инструмент, с който се опитват централните банки да насърчат възстановяването, да осигурят ликвидност на банките, които пък от своя страна да подкрепят бизнеса и хората, да започнат и да потребяват повече, и да инвестират повече. Нещо, което е много важно. Така че прогнозата на този етап е функция на медицинския контекст на сюжета, който виждаме. От друга страна ако не бъде овладян ковид, ако тези ваксини се окажат неефективни, ако с тях не може да се овладее кризата, вероятно това ще се отложи във времето целият процес на възстановяване, на нормализиране, който ни се иска да започне по-бързо.
Водещ: Разговорът така или иначе винаги се върти около това докога изобщо COVID-19 ще е такъв голям проблем в световен мащаб. Що се отнася до таксите за обслужване на клиенти. Банките промениха ли ги много?
Петър Андронов: Това, което четем във вестниците е, че се вдигат всеки ден. И е факт. Разбира се, няма как да се отрече това, защото в част от тарифите на банките има увеличение. Това са таксите, които са свързани с касово обслужване в клоновете на банките, където физически се извършват операциите от клиентите на банките. Същевременно обаче таксите, които са свързани с операции в мобилните канали, мобилните платформи на банките, електронното банкиране, са умишлено и съвсем целенасочено намалявани вече месеци и години наред, защото банките искат да насърчат клиентите да използват все повече дигиталните канали като заместител на физическото обслужване на клоновете, което е скъпо и респективно тежи повече като цена на всеки. Така че тарифите по мобилните и дигиталните изобщо канали на обслужване си остават ниски, близки до нула. Високи са тези, които са за физическо обслужване. Второто нещо, което е интересно да се каже, когато се правят тези твърдения е, че досега например тази година ние виждаме едно намаление на приходите на банките от такси с над 70 млн. и вероятно ще наближи 90 млн. до края на годината, в сравнение с миналата година.
Водещ: Откъде идва това намаление?
Петър Андронов: Намалението се основава на няколко причини. Естествено второто тримесечие икономическата активност беше много ниска и приходите на банките спаднаха заради това, че бизнесът и хората бяха по-малко активни. Но друга голяма причина е регламентът, с който се уеднаквиха таксите по международните плащания и таксите по вътрешните плащания. Тоест международните се уеднаквиха с вътрешните. тази голяма разлика донесе близо 100 млн. по-малко приходи на банките. Като хората, които предложиха това не направиха според мен правилен анализ, изобщо ако са правили анализ, защото ефектът от това намаление отиде основно в бизнеса и много по-малко в хората. Което не беше първоначалното им намерение. Според мен искаха да постигнат съвсем различен ефект. Но както и да е. Третият важен фактор е това, че само за една година, особено благодарение на ковид, хората, които използват мобилно банкиране, електронно банкиране се увеличиха повече – над 100% виждаме в банките, че се увеличиха хората, които в началото на годината и сега ползват мобилни канали, което автоматично намалява техния разход. Те плащат по-малко за банкови услуги. Просто защото използват мобилните платформи. Престрашиха се и другото важно нещо е увеличението на таксите по сметките накара много хора и малки фирми да преценят, че не е рационално да държат сметки в няколко банки и преминаха към монобанково обслужване. Тоест оставят си по една сметка, за да не харчат пари по такси в няколко. Ефектите от ковид са многостранни, ние тепърва ще ги анализираме, но извън ковид структурно тези промени, които наблюдаваме са нормални. Движението към дигитални канали, имайте предвид, че в развитите страни има над 60-70%, хората ,които искат да използват телефона си да правят банкови операции.
Водещ: Да, нашите наблюдения са, че тук се върви в тази посока, затова и казах, че се престрашиха много от хората на тенденциите. Много кратък отговор ви моля, има ли някакъв риск за банковата ни система?
Петър Андронов: Не, категорично не. Слава Богу. Уроците от голямата рецесия от 2007-2008 г. са научени и банките са осигурени с достатъчно капитал.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор.
