На вниманието на изследователския интерес представяме по-малко известно изображение на светеца намирано на територията на България. Известни са единични екземпляри, представени основно в големите световни колекции и в публикуваните корпуси с печати.
Печатът произхожда от Южна България и е притежание на частна колекция. Състоянието му е отлично запазено с дълбок и изразителен релеф. Тегло – 30,60 г. Размерите му са: ядро – 34 мм, дебелина – 30 мм, зрънчест кръг – 28-30 мм.
Върху аверса (лицето) е изобразен Св. Самуил прав насреща, стъпил върху супенданеум, благославящ (дясна ръка) и държащ книга (лява ръка). Надпис в две колони с монограм – „Пророк Самуил“.
Върху реверса (опакото) петредов надпис с текст на гръцки език „Хартофилакс Самуил Мавропод (Мавроподис).“
Впечатляващо е перфектното изображение на пророк Самуил. Фигурата е изпълнена в цял ръст, във фас, облечена в просторен плащ, стихар и фелон. Плащът очертава плавно пропорционалната фигура на светеца и пада до земята на множество гънки. Подробностите на главата са видими, въпреки лекото подбиване на релефа. Очите са бадемовидно извити, веждите са гъсти и прави, носът е широк и достига до раздвоените мустаци. Овалът на лицето завършва с къса, също раздвоена, брада. Косата е права, подчертана с по две плътни линии и достига до раменете. Главата е покрита с островърха шапка, завършваща с шестолъчна звезда, която се слива със зрънчестия нимб, нанесен около нея. Дясната ръка, видимо по-голяма, се подава от диплите на плаща в благослов. Лявата ръка, прикрита от широк ръкав, държи книгата на пророчествата. Дългият плащ достига до глезените. Левият крак е предаден в профил, в обувка с ток, а десният – много по-голям (бос, личат пръстите) насреща.
Буквите от обозначителния надпис са прецизно изписани и подчертани със серифи, включително и тези, включени в монограма. Под името Самуил вдясно е врязан кръст с три прави рамена и един разцъфнал край при хоризонталното вертикално рамо.
Изобразителното поле е заключено в зрънчест кръг, децентриран и изместен вдясно от фигурата, където е прекъснат и се слива с външното очертание на оловното ядро на отпечатъка.
От територията на България е известен само още един подобен моливдовул, който е включен във втори том на Корпуса на византийските печати, издадени от И. Йорданов през 2006 г. Неговото местонамиране не е известно и също е притежание на частна колекция. Сравняването на описанията на двата печата показва, че колкото и да са подобни, между тях има известни различия.
Известни са едва няколко печата, освен споменатия, с рядкото изображение на пророк Самуил. В колекцията на Ермитажа се съхраняват три печата, а в колекцията на Дъмбъртън Оукс – два. Два от печатите в Ермитажа представят пророка в цял ръст с надпис от двете страни „пророк Самуил“. Върху обратната страна е нанесен стихотворен текст в четири реда: „Първосвещеник, презри ме, левита Мавропод (Мавропуса)“. Според първоиздателя, печатът е принадлежал на известния църковен писател от ХI в. Йоан Мавропод, митрополит на Евхаита.
Третият печат от Ермитажа, от колекцията на Н. Лихачев, е сходен с представения в настоящата работа, но е с по-малки размери и в недобро състояние. Подобни на него са и двата екземпляра от Дъмбъртън Оукс, единият коментиран от В. Лоран и датиран в първата половина на ХII в., който за разлика от първите два моливдовула, представя официалната длъжност на същия поръчител – хартофилакс Самуил Мавроподис.
Двата моливдовула в колекцията на Дъмбъртън Оукс са идентични с нашия печат и по всяка вероятност и трите екземпляра са отсечени с един и същ булотирион.
С. Дончева/ Н. Николов, 2019, 247-253.
