През 2020 г. омбудсманът Диана Ковачева, в качеството си на Национален превантивен механизъм (НПМ), е проверила над 30 места за лишаване от свобода, в които са настанени 3 495 души. Това съобщиха от пресцентъра на институцията на омбудсмана. НПМ е дирекцията, която осъществява наблюдение върху местата за задържане и лишаване от свобода – затвори, арести, центрове за настаняване от семеен тип за деца и лица, психиатрии, домове за възрастни с увреждания, психични разстройства и деменция, центрове за мигранти и бежанци и др.
Омбудсманът Ковачева е продължила да извършва своя ежегоден мониторинг в затворите, арестите, психиатриите, домовете за деца и възрастни в условията на извънредна епидемична обстановка и пандемия от COVID – 19. Резултатът от проверката и препоръките до отговорните институции, свързани с нарушени права на хората в институциите, ще бъдат обявени в края на февруари, когато бъде представен и годишния доклад на НПМ.
Сред проверените обекти са Дом за лица с деменция в с. Горско Косово и Дом за лица с деменция в София, Държавна психиатрична болница Бяла, арестите в Стара Загора, Бургас, Кюстендил, Държавна психиатрична болница Церова кория и др.
НПМ е проследил изпълнението на предишните си препоръки във връзка с процесите на деинституционализация на домовете за възрастни, материално-битовете условия, медицинската грижа, обезпеченост на кадри в психиатричните болници и в аратите, включително спазването на мерките във връзка с COVID-19.
Броят на жалбите до омбудсмана като НПМ за 2020 г. е 658, като най-голям процент от тях са: от лишени от свобода – 146 (свързани с медицинско обслужване, лоши материални условия, храната, смяна на режима и др.); жалби във връзка с българско гражданство и разрешения за пребиваване – 99; справедлив съдебен процес 83 жалби. Проведените консултации по телефона за 2020 от експерти на НПМ са 213.
По-важни препоръки и становища на омбудсмана като НПМ:
Омбудсманът Ковачева е изпратила препоръка до министъра на вътрешните работи за ефективно и бързо разследване на сигналите на полицейско насилие върху протестиращи граждани през юли и септември 2020 г. В резултат на изпратената препоръка спрямо четирима полицейски служители са образувани дисциплинарни производства и наложени дисциплинарни наказания.
През 2020 г. Диана Ковачева е участвала в 75-ата сесия на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, както и в Предварителната сесия на Универсалния периодичен преглед по правата на човека.
През 2020 г. тя е изпратила становище относно Проект на Стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030 г. и план за действие към нея със срок за представяне на становища – 1 ноември 2020 г., в която препоръчва начинът на финансиране да е унифициран за всички здравни заведения за стационарно лечение, като бъде обвързан с качеството на предоставената здравна услуга, привличане на повече специализанти със специалност „Психиатрия“ и „Детска психиатрия“, разкриване на достатъчен брой подходящи социални услуги за деца с психични разстройства, необходимостта от повишаване качеството на живот чрез успешна деинституционализация на болните с психични заболявания и тяхната социализация чрез услуги в общността.
Изпратено е и становище по Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците, в което омбудсманът изразява сериозно притеснение по отношение на разпоредби, с които се въвеждат допълнителни основания за отказ от предоставяне на статут на лице без гражданство. „Посочените предложения ще доведат до сериозно затруднение на кандидатите за лица без гражданство и биха създали значителни бариери пред по-голямата част от хората без гражданство в България за достъп до закрила. Предложените промени противоречат на изчерпателния списък на клаузите за изключване в Конвенцията за статута от 1954 г. на лица без гражданство“, заявяват от институцията.
В изпратено до Народното събрание становище по Закона за убежището и бежанците омбудсманът изрява несъгласие с предложените изменения, които са свързани с ограничаване на правото на пребиваване на чужденец с получена международна закрила до срока на издадените му български лични документи, както и с въведените нови основания за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила, свързани с неподаване на заявление за издаване на нови документи за самоличност по ал. 1 и 2 в случаите и в срока по чл. 63 а, ал. 2 от Закона за българските лични документи. Диана Ковачева е обърнала внимание, че Конвенцията за бежанците от 1951 г. гарантира правото на бежанец да остане на територията на страната, която му е предоставила закрила, като позволява експулсиране само при обстоятелства, свързани със заплаха за националната сигурност или опазване на обществения ред. „Правото да останат на територията на страната на лица, на които е предоставена международна закрила, произтича от валидността на техния бежански или хуманитарен статут, а не се ограничава до срока на издадените документи за пребиваване. Основанията за прекратяване или отнемане на международна закрила са изчерпателно изброени в международното и европейското право, като сред тях не фигурира неподновяване в срок на лични документи. Това изчерпателно изброяване се съдържа в Конвенцията за бежанците (чл. 1 C) и в Директива 2013/32/ЕС (чл. 44 и чл. 45)“, отбелязват от институцията на омбудсмана.
