Проф. Антоанета Христова, политически психолог в интервю за Mediafax по повод предстоящите парламентарни избори в България и нагласите на гражданите относно тях.
Проф. Христова, какви тенденции наблюдаваме в нагласите на българите относно предстоящите парламентарни избори?
Намираме се в ситуация, в която не можем да правим далечни прогнози за собственото си бъдеще и да формулираме някакви очаквания, на базата на които, да се формулират предпочитания към една или друга политическа сила. Тоест, много голям % от хората, допускам, без да гледам социологически изследвания, принципно са настроени критично към всички и всичко, поради което изчакват да се ориентират в периода на предизборната кампания или към днешния ден са решили да не гласуват. Другата част, която е по-мобилизирана от избирателите, е съставена от твърдите ядра на политическите партии. Тези, които са твърди избиратели на ГЕРБ, на БСП, на ДПС, на ВМРО. По този начин си обяснявам и резултатите, които бяха представени преди два дни от „Политико“. Те са напълно обясними именно през призмата на готови, активни граждани да гласуват към днешна дата и такива, които се колебаят и никого не харесват. И още един аспект от нагласите – хората, които искат да накажат всички през вот, който няма рационална преценка за бъдещето, вероятно ще се насочат към партията на Слави Трифонов.
„Политико“
Какви смятате, проф. Христова, че ще бъдат предизборните кампании в ситуация като тази – на световна пандемия?
Силно ограничени, без личен контакт между политици и избиратели, без така наречената кампания „Врата до врата“, само през социалните мрежи и електронните медии. Това означава, че кампаниите ще бъдат изпълнени, не с личното впечатление, а със силната медиация на гледната точна през медиите и журналистите и има много голяма вероятност да бъдат изкривени. На второ място, използвайки социалните мрежи, кампанията ще използва в много голяма степен фалшиви новини , поради което не вярвам, че предизборната кампания, която предстои, ще бъде ориентираща, почтена, коректна и ще допринесе за един съзнателен и в някаква степен разумен избор.
Как българският гражданин може да направи осъзнат избор?
Осъзнат избор може да се направи, ако има ефикасна кампания. При ефикасните кампании избирателят успява да се запознае с лицата на политическата партия, да ги огледа, да види какви са възможностите им, капацитетът им, тоест като претендират да управляват, могат ли да го направят. На второ място – да види програми, никой не чете програми, но през политическото говорене и през политическите послания може да осмисли приоритетите, които предлага съответната политическа партия, да оцени в личен контакт способността за комуникация. Политическата професия е свързана с необходимостта от много силно изразени комуникационни умения. Когато комуникацията липсва от гледна точна на жив контакт, ще бъде нереална и недостатъчно автентична. Много е важно да се види екипност. Екипността преминава през местните структури, през поведението на местните представители на съответните политически сили, през мрежите, които те успяват да организират и през начина, по който тези мрежи успяват да привлекат граждани към съответната политическа партия. Всичко това са впечатления, които се придобиват в много интензивна и жива кампания. Тази кампания до момента не обещава да бъде такава.
Протестите в България през тази година започнаха в началото на юли месец с искания за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Ще се отразят ли и по какъв начин тези протести на поведението на политическите играчи?
Протестите се отразиха много сериозно. Изиграха ролята на фокус, на лупа. Видяха се лицата на всички, възможностите, претенциите и реално дали има припокриване между желано и възможно. Видяха се скритите играчи, видя се фронтът, видя се дали може управляващата партия да се справи, до къде й издържаха нервите и дали потърси адекватни възможни политики, с които да успокои протестите. Протестите на практика наистина увеличиха като през стъкло на лупа поведението на всички. Този, който има очи, го вижда, който няма очи и има замъглено съзнание от емоции, той трудно може да прецени нещата. Протестите показаха също тежкото разделение на обществото. Протестите показаха, че ние всъщност сме раздирани от разкъсване на общността – професионалисти срещи професионалисти, политици срещу политици, тези, които са извън парламента срещу тези, които са вътре в него, българите в чужбина срещу българите в България. Едно огромно разделение на общността. Това разделение на общността, като психолог мога да кажа, че е изключително страдание за общественото здраве. Психическите разстройства се увеличават в резултат на тези негативни емоции, постоянно заливане с негативизъм и липсва на усещането за даване на перспектива. Давам пример със социалните мрежи – човек, когато ги отвори попада като в някакъв катран и за да не попадне в него, по-добре да не ги посещава. Видяхме изключване на приятелства по времето на тези протести, тоест общността не успя да се обедини. Очевидно е, че причината и опитът да бъде обединена общността около енергията да бъде свалено правителството, не беше напипана по правилния начин и това не беше темата, която може да има функция на обединение. Това означава, че протестите направиха сякаш криво огледало, в което се отразихме всички и видяхме кой кой е. Затова, аз лично смятам, че в такива кризи човек разбира ситуацията и много повече се ориентира, разбира се, ако иска да се ориентира, пак подчертавам, и ако емоцията не е замъглила съзнанието му, в здравата пътека, в това какво трябва да прави. Нека да видим дали хората ще се ориентират. Всичко ще си проличи на изборите – знанието, мъдростта, изводите от наученото.
В тази ситуация на нестабилност, смятам, че до голяма степен трябва да бъдат подкрепени по-големите партии, за да имаме стабилен парламент. Не казвам кои партии, казвам по-големи. Това означава, че критерий за разум е в избора на възможността да се сформира правителство след изборите, в това да имаме нераздробен парламент, който само при това условие ще може да взима решение и да продължи по стъпките да търси правилния път за преодоляване на кризата.
Проф. Христова, какви ще бъдат основните атаки към ГЕРБ от страна на всички опозиции?
Не мога да предположа, те атакуват за всичко всеки ден. Има много причини политическата партия ГЕРБ да бъде атакувана, защото тя попадна в ситуация, в която трябва да реагира в много висока степен в неизвестна кризисна среда. В света нямаше успешни практики, поради което това търсене и налучкване дава повод на всички критици да формулират критики. ГЕРБ има за какво да бъде критикувана. Имаше политики и сектори, които бяха изоставени. Кризата наложи в момента ГЕРБ да им обърне внимание. Това са нещата, които може би, са отворени теми – темата за реформите на здравеопазването, темата за реформите в социалната система, в образованието. Тук не става въпрос за раздаване на пари, тук става въпрос за реформи. Това е дори темата за философията на нашето образование, което колкото и да го подкрепяме и да влагаме пари в него – не произвежда качествени продукти. Много теми има, които трябва да бъдат сложени на масата и в същото време трябва да бъдат признати успехите на ГЕРБ – макроикономически показатели, строителство, международна политика. Така че смислени атаки, ако човек иска да види, могат да бъдат намерени – който не работи, той не прави грешки. Обаче лошото в момента е, че се атакува всичко – и това, което трябва, и това, което не, поради което смисълът на критиката се губи, поради което и обществото не харесва никого – не харесва критикуващите, не харесва и тези, които са в парламента, не харесва и опозицията в парламента, силно критично е и опонира и на управляващите, тоест в тази среда на отрицание на всичко, безцелната и всекидневната критика за щяло и нещяло, повече насочва към неадекватност на тези, които я правят.
