Специализираната прокуратура внесе в Специализирания наказателен съд искане за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на шестимата обвинени за участие в организирана престъпна група за финансови измами и пране на пари. Това съобщиха от пресцентъра на Специализираната прокуратура. Очаква се съдът да насрочи час за съдебното заседание днес.
Припомняме, че в неделя беше съобщено, че е разкрита организирана престъпна група за финансови престъпления и пране на пари. “Групата е задържана в петък. Задържани са шест лица – организатори и основни движещи лица. Групата е действала от 2017 година при изключителна конспиративност. Участниците са изключително харизматични, интелигентни личности”, обясни на брифинг административният ръководител на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова. Схемата, по която са действали, е сключване на договори с лица за брокерство, на които е обещавано да се закупят акции, които впоследствие да удвоят цената си. Ощетените от престъпната група са над 200, като загубите на един от потърпевшите е за около 1 млн. лева. Сред засегнатите има и чужди граждани. „Групата се състои от лица, които са изключително манипулативни. Спрямо личността на човека, който е дошъл да инвестира, се е подхождало по различен начин. Открихме и специализирана техника за заглушаване на мобилни апарати, журналистически карти, за които предстои да разберем дали са истински”, разкри зам.-директора на ГДБОП старши комисар Илия Делчев.
Според събраните до момента доказателства организираната престъпна група е действала от януари 2017 г. Нейни членове се представяли за инвестиционни посредници в дружества, занимаващи се с инвестиции и търговия с ценни книжа на международни борси и въвеждали в заблуждение български граждани, че ако инвестират лични средства в покупка на акции в световно известни компании, може да реализират големи печалби, уточниха по-късно от прокуратурата. С всеки потенциален клиент се сключвал индивидуален брокерски договор и се откривала индивидуална брокерска сметка. Средствата се превеждали на посочени от „брокерите“ банкови сметки, но те в действителност не са били инвестирани в ценни книжа, а били пренасочвани към сметки на други свързани дружества. Те не са имали лиценз за извършване на инвестиционна дейност.