Зимният туризъм е изправен пред различни предизвикателства заради кризата с коронавируса. Въпреки това има хотели, които са почти пълни постоянно. Свързахме се с проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма за коментар по темата.
Г-н Драганов, последната година беше преломна за българския туризъм. Какъв смятате, че ще бъде остатъкът от зимния туристически сезон предвид всички ограничения и мерки?
Независимо от ограниченията, мерките, ние виждаме една силна виталност на туризма, който притиснат и приглушен от всякъде, продължава да работи. В момента трудно се намират свободни места в хотелите, които работят, предлагайки главно спа и уелнес туризъм. Хотелите, които предлагат ски и сноуборд, както и къщите за гости. Уикендово ние наблюдаваме между 90 и 110 хиляди пътувания в страната, които са туристически. Независим от кризата, туризмът проявява виталност.
Г-н Драганов, какво показват статистическите данни за изминалите зимни месеци?
Малкото хотели, които работят, особено тези, които са за спа и уелнес, и във Велинград, и в Павел баня, и в Сандански, Хисаря, са заети на макс, особено в края на седмицата Не, че не сме го наблюдавали това нещо и през предишни години, но сега, когато общо взето имаме ограничения на пътуванията, липсата на достатъчен капацитет в тази част, се забелязва. По същия начин можем да говорим и за хотелите, които са за ски и сноуборд в планинските курорти. Прави ми впечатление, че на Мальовица, който възстанови туристическата си база непосредствено преди началото на зимния сезон, е пълен на макс. Туризмът продължава да работи там, където имаме направени инвестиции и където се спазват всички мерки по отношение на това дейността да бъде в процентите, които се определят от заповедта на министъра на здравеопазването.
Хотелите, подобно на ресторантите, са изправени пред огромни предизвикателства. Справят ли се повечето от тях в тази ситуация?
От една страна, наблюдаваме, че една голяма част от хотелите и ресторантите въобще не работят и изобщо не са отваряли през февруари. Това са всичките хотели, които са по Черноморието на големите морски комплекси, голяма част от другата туристическа инфраструктура. Интересно е, когато министърът на здравеопазването казва, че ще отваря и ще затваря, дава ли си сметка, че по принцип през февруари работят около 15% от всички места за настаняване, тъй като повечето от тях са сезонни. От графиката на Националния статистически институт се вижда за всяка една от годините, че ние имаме силно изкривяване по отношение на туризма. И то е силно лято и много слаба зима.
Г-н Драганов, какви места предпочитат българските туристи?
Традиционните големи хотели са затворени. Те работят с нискотарифни авиокомпании и нискобюджетни туристи. По тази причина тези хотели са полупразни, а голямата част от тях са затворени, тъй като те са създадени за друг вид продукт и пазари. Българският пазар винаги е избягвал големите масови хотели, които не са били за него. Те са се продавали във Франкфурт, Берлин, Париж, Лондон, съвсем други туристически дестинации. Под 2 % са българите, които са ползвали хотели на първа линия, които традиционно се продават от големите немски, английски, скандинавски, централноевропейски туроператори. Българският турист отива на частни квартири, на малки корпоративни хотели, семейни хотели, къщи за гости, каменни къщи, храна на бавен огън, въобще където може да срещне човещина и уважение. Българският турист е против индустриалния начин на храненето на туристи с картофи, моркови и някакви други зеленчуци на блок маси, съответно и системата на ол инклусив. Тази система не беше възприета като начин и стил на хранене от българския турист. Той обича да си угажда.
Очакваме през втората половина на март да отпаднат редица от мерките, които са свързани с пътуванията в ЕС, следствие на напредналата фаза на ваксинации и намаляването на броя на заболелите, което очакваме да се случи. Ако се повтори това, което се случи през лятото на 2020 година– просто да забравим за тази пандемия, това ще бъде изключителни полезно за хората, които са в туризма.
