Ръководителят на отдел „Човешки права“ към Съвета на Европа Кристоф Поарел е изпратил до България нови писма с препоръки, свързани с подготвяните промени в българското законодателство за отговорността на главния прокурор. Това съобщи пресслужбата на Съвета на Европа.
На 15 декември миналата година Поарел е изпратил писмо, в което оценява положително възможността за назначаване на независим прокурор. Според него предвижданата самостоятелност на този прокурор би била засега недостатъчна при разследване на главния прокурор и висшестоящи служители.
На 18 и 19 януари тази година Поарел е изпратил допълнителни препоръки, в които е посочил, че обсъжданите законодателни промени биха представлявали временно решение. Той е препоръчал по-строги мерки за назначаването и отчетността на независимия прокурор, за сътрудничеството му с МВР, за възможността след края на мандата да бъде назначен за съдия, за разширяване на правомощията му за разследване на заместниците на главния прокурор, за осигуряване на способ за съдебен контрол над отказите му да предприеме разследване, за въвеждане на правила за отзоваване на главния прокурор.
Поарел е отбелязал, че предвижданият начин за избор на независимия прокурор не осигурява действителна независимост. Според него този прокурор трябва да работи с мандат от три години. Той е предложил по-нататък да се помисли дали съдия или група съдии не биха могли да водят разследвания срещу главния прокурор.
Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи междувременно изпрати нови 14 въпроса до българските власти по същите теми. Евродепутатите питат дали се подготвят промени в обхвата на правомощията на главния прокурор, колко често той се намесва в решенията на подчинените прокурори, кой назнавчава ръководителя на българската прокуратура.
Останалите въпроси са свързани със собствеността и финансирането на българските медии, развитието на проверките по т. нар. „Барселона гейт“ и на записите с глас, подобен на гласа на премиера и снимките от резиденция „Бояна“, предоставянето на т. нар. златни инвеститорски визи, изпълнението на препоръките на Европейската комисия по отношение на върховенството на закона. Досега парламентарната подкомисия свика две закрити заседания, посветени на нашата страна, и изпрати множество допълнителни писмени въпроси, на които получи съответните отговори.
