Депутатите увеличиха допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа. Промяната в Кодекса на труда беше приета на второ четене с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се. Свързахме се с Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа” за коментар по темата.
Какво ще се промени след като са приети поправките в Кодекса на труда за двойното увеличение на извънредния труд?
Ще се увеличи извънредният труд, както става ясно от промените – от 150 на 300 часа. Първо – ще е възможно да се увеличи и изтощението и експлоатацията на българския работник. Второ – увеличава се и периодът за изчисляването на сумираното изчисляване на работното време. Това означава, че в рамките на шест месеца, може би и повече, работникът ще бъде пренатоварен , след което ще му бъде дадена по-голяма възможност да си почива, но това е медицински доказано, че води до тежки увреждания в организма на този работник. Именно поради тази причина се налага да има ограничения на периодите за сумирано изчисляване на работното време.
Днес българските управляващи, подкрепени от ДПС и Обединени патриоти, решиха, че ще гласуват срещу българския работник, като позволят тежката му експлоатация.
При какви условия ще може да се увеличи извънредният труд?
Условието е да бъде сключен колективен трудов договор, при който има такава клауза – клауза за двойно увеличение на извънредния труд и на сумираното изчисляване на работното време. Тук аргументът на управляващите е, че това може да стане само благодарение на синдикатите. Само че синдикатите в лицето на КТ „Подкрепа“ от две години не искат да им се дава възможност да влошават условията на труд. Някой друг синдикат може да иска да има възможност да го прави, но ние нямаме.
Какво е Вашето мнение относно приетите поправки?
Някои от поправките ги споменах до този момент. Част от другите поправки бяха приетите преди около 3 седмици, тъй като опитите на управляващите да прокарат тези антиработнически поправки започнаха от преди около две години. В момента, в който дойде г-жа Сачева и стана министър на труда и на социалната политика, тя заяви, че ще прокара поправката за извънредния труд. Другото, което прокарва г-жа Сачева, са промените по отношение на частните пенсионни фондове. Нещо, поради което най-вероятно си тръгна г-н Бисер Петков миналата година, когато си позволи да каже, че две пенсии са по-малко от една. Той не посмя да прокара насилствено увеличението на извънредния труд, сумирането на работното време и промените по отношение на частните пенсионни фондове, но г-жа Сачева очевидно беше назначена да свърши тази работа. И го направи. За всички, които ще бъдат обхванати от тези колективни договори, това означава 9 – часов работен ден.
Увеличаването от 150 на 300 часа годишно извънреден труд означава ли и съответно по-ниското му заплащане?
Категорично не. Извънредният труд ще се плаща по толкова, по колкото се плаща в момента. По принцип извънредният труд се плаща по-високо отколкото стандартното работно време и именно това е кукичката, за която управляващите се опитват да закачат българският работник. Многократно казахме и заявихме, че по-достойното заплащане на българския работник може и трябва да се случи през увеличение на основната му заплата, а не през допълнителни изтощения, защото да работиш 150 часа повече през годината няма да те направи богат, ще те направи по-болен, по-уязвим. Доказано е, че това се отразява и в отношенията вътре в семейството. Всъщност, за да е способен човек да върже месечния си бюджет, да покрие битовите си сметки, да купи на децата си учебници, тъй като образованието само декларативно е безплатно, то той ще трябва да се съгласи да полага допълнителен извънреден труд. Това е резултатът от цялата сага, на която ставаме свидетели вече две години. Не случайно контра предложението на г-н Манолов беше извънредният труд да не се плаща малко повече отколкото се заплаща стандартният, а да се плаща четири пъти повече, за да не е изгодно на работодателя да изтощава работниците си. Това предложение, разбира се, не беше прието.
Можете ли да дадете пример за подобна ситуация в Европа?
Различни са системите. Трудно бих могла да направя обзор, но мога да споделя нещо по отношение на един много пресен пример в Унгария. Точно по времето, когато започна и натискът у нас, в Унгария беше предложено двойно увеличение на извънредния труд. Тогава имаше десетки хиляди хора на площада, които се опитваха да не го позволят. Въпреки това Орбан го наложи. И го наложи по такъв начин, че след като изработиш тези извънредни часове, те могат да ти бъдат изплатени три години след това, когато парите ти вече са обезценени. Тоест натискът на работодателите е в целия Европейски съюз. Въпросът е къде управляващите няма да бъдат на страната на експлоататорите, а на страната на работника. У нас вече е ясно на чия страна са.
