Още през 2015 година под натиска на ВМРО и НФСБ, управляващите тогава от ГЕРБ приеха ограничение за откриването на 35 секции за страни извън ЕС. Това касаеше главно Турция, където имаше масовост при гласуването в подкрепа на ДПС. По този повод днес журналистът Михаил Кръстев прави следния анализ във фейсбук:
Гласове от Турция:
Парламентарни избори 2017:
ДОСТ + ДПС – 29 000 гласа
Парламентарни избори 2014:
ДПС- 45 000 гласа
Парламентарни избори 2013:
ДПС- 50 000 гласа
Парламентарни избори 2009:
ДПС- 88 000 гласа
Математиката показва, че за последните 10 години гласовете от Турция оказват все по-малко влияние върху формирането на българския парламент. И това е положителна тенденция за всеки, който се интересува не само от личния си, но и от националния интерес. Основната причина за това намаляло влияние е забраната за разкриване на огромен брой секции в Турция, което принуди ДПС (а на миналите избори и ДОСТ) да разчитат повече на изборния туризъм, който е далеч по неефективен по логистични причини. Сред причините беше и спорните отношения между турския режим и ДПС.
Абсурдно е да допуснем, че за 10 години подкрепата за ДПС от Турция е намаляла три пъти от самосебе си. Става дума за умело контролиран вот, коментира той.
Ако поне за миг излезем от полето на полезния идиотизъм ще видим, че гласуването по пощата може да обърне напълно тази тенденция, като на практика ще се суспендира ограничението за брой секции в Турция. В нея има 120 000 потенциални избиратели. При очаквана ниска избирателна активност, може да се окаже, че тези гласове ще бъдат 3-4% от вота.
А далеч не става дума само за Турция, както показва ето тази интересна секция в полския град Колобжег, където на последните европейски избори ДПС взима над 80% от гласовете – https://results.cik.bg/ep2019/protokoli/32/324000143.html
Убеден съм, че макиавелистите от „Демократична България“ са готови да подарят потенциални 3-4% на ДПС в името на потенциален 1% в тяхна полза. Но не е зле останалите да обмисляме добре какво се предлага, преди да им ръкопляскаме за поредния исторически компромис, коментира още Михаил Кръстев.
