Сложните българо-македонски отношения не веднъж са били причина за вандалски прояви и агресивни постъпки. Свързахме се с историка и археолог проф. Николай Овчаров за коментар относно отношенията между двете страни.
Проф. Овчаров, често сме свидетели на агресивни действия от страна на жителите на Северна Македония към България и българските символи. Как бихте коментирали тези прояви?
Тези прояви мога да ги оприлича като вандалски актове. Унищожаването на българските знамена, на паметниците, често се твърди, че се извършва от хулигани. Тук е моментът да попитам какво прави северномакедонското правителство по този въпрос. Не само по този въпрос, но става дума и за българските монументи на територията на Северна Македония, за войнишките гробища, които са там. До каква степен се поддържат и се обгрижват. Всяка една нормална държава се грижи за подобни обекти – дори за военни гробища на своите врагове. Не казвам, че ние сме врагове. Така че за подобни постъпки не може да се каже нищо друго освен вандалски актове. Това е резултат от десетилетната антибългарска политика, която се води в Северна Македония. Това е резултатът на може би почти 3 поколения с промити мозъци. Това, което ние трябва да направим е да обясним до колкото е възможно.
Ако трябва да бъда откровен, не съм особено оптимист. Но ние трябва да го направим, най-малкото, за да може да обясним на света какво означава така нареченият спор между България и Северна Македония. Той просто не трябва да съществува, тъй като всички езикови и исторически доказателства са на страната на България. Ако мога да обобщя нещата, ние трябва да говорим за нашата обща история, за това, че македонският език е изграден върху диалект на българския език. Никой не отрича днешното състояние на нещата – съществуването на македонска нация, на македонски език. Това, което ние абсолютно справедливо искаме от страна на Северна Македония е да се признае нашата обща история до 1944 година. И както казах изграждането на съвременния македонски език на базата на западните български диалекти.
Проф. Овчаров, каква е Вашата идея за защита на българския национален интерес в Северна Македония?
Очевидно ние сме закъснели много. Това е грешка на България, тъй като така да го кажем не си давахме много зор да го обясним това нещо на света, за разлика от северномакедонската пропаганда, която никога не е спирала – и по времето на Югославия и в по-късни времена. Познавам техните вестници, списания и медии, които винаги са заливали света със своята антипропаганда, но както е казано – по-добре късно отколкото никога. Моето предложение към българското правителство е да се организира, освен комисията, която ще си работи, една група за бързо реагиране, ако мога да използвам военния термин, част от която да бъдат историци, археолози и ние заедно да обясним до колкото е възможно в основните европейски столици, и в Москва, и във Вашингтон какви са българските позиции. Именно тези основни неща, които трябва да се знаят относно нашата историята и археологическата проблематика, които всъщност са най-важни.
Какво е виждането Ви за бъдещите взаимоотношения между България и Северна Македония относно историческите въпроси?
Комисията очевидно от северномакедонска страна използва „прехвърляне на топката“, това е ясно за всички. Въпреки всичко нашите колеги от комисията правят всичко по силите си, за да придвижат някои неща. Аз лично не съм оптимист. Смятам, че това е бавене на времето, но нека да пробваме и на този фронт. По никакъв начин не трябва да се прекратява работата на комисията.
Аз съм почти убеден, че ние не можем да променим съзнанието на северномакедонците в момента. Това, което аз препоръчвам да се направи, не е толкова относно тяхното ограмотяване, колкото до защитата на българските интереси, защото ако ние отстъпи по някакъв начин, било то под международен натиск или нещо друго, ние, българите рискуваме да бъдем поставени в абсолютно неизгодна позиция.
Да допуснем, че сме ги пропуснали без да осъществим нашите искания и те са в Европейския съюз, първият въпрос на бъдещ евродепутат от Северна Македония ще бъде „Какъв език говорят хората в Пиринска Македония“. И до сега учебникът, по който те учат своя език, започва с „Македонският език се говори в днешна Република Северна Македония и в съседните области на Гърция и на България“. Самите ние се досещаме какво ще следва след това. Ако не искаме нашите деца да учат утре, че цар Самуил е македонски цар, трябва да отстояваме нашите позиции.
Проф. Овчаров, какво е планувано за новия археологически сезон?
През изминалата седмица българското правителство най-сетне направи нещо, което отдавна чакаме, а именно да се определят приоритетни обекти, от гледна точка на икономиката, на развитието на отделните региони в страната. Естествено имам предвид културно-историческия туризъм.
Бяха определени шест обекта – три в Южна България и три в Северна България, за които целево се отпускат 1,8 млн. лева за археологически проучвания. В Южна България става дума за „Перперикон“, за Средновековната крепост Вишеград и за античния град „Хераклея Синтика“ в Рупите. За Северна България – за императорските терми в римския град Рациария, за античния и средновековен град Мисионис и за Българската православна църква за доизграждане на храм „Св. Цар Борис – Михаил Покръстител“.
Това са нашумели обекти в медиите през последните години, но са и са с изключителен потенциал за развитието на културно-историческия туризъм в тези региони. Особено в Северна България, която, както знаем, е по-изостанала от Южна България. Ще имаме приоритетни разкопки. Ще има средства и за редовни археологически разкопки – това, което всяка година се отпуска от Министерството на културата, но тези шест обекта са много важни, защото те не са само научни проекти, но са проявени проекти на инфраструктурата и икономиката на България.
