Тази година Суннива Сорби и Хилде Фалун Стрьом станаха първите жени, които презимуваха в отдалечения норвежки архипелаг Шпицберген без мъже. На 140 километра от най-близките си съседи, двойката е прекарала цялата зима и няколко месеца след това в 20 квадратни метра кабина без течаща вода или електричество, съобщи Euronews.
След като са потеглили през септември миналата година, първоначалният план е бил те да се върнат у дома през май. Но когато става ясно колко сериозна се оказва пандемията COVID-19, нещата бързо се променят. През зимата на Шпицберген е тъмно в продължение на три месеца. Температурите редовно падат до -30 градуса по Целзий. Полярните мечки правят чести посещения в кабината, така че всичко, което е останало отвън, трябва да бъде защитено от тях, иначе отива в лапите им и основните запаси много бързо могат да свършат. Но за Сорби и Стрьом постоянството в трудните условия е начин да напишат своята история на силни и способни жени.
„Шпицберген има дълга история на традиции в презимуването и е доминиран от мъже, въпреки факта, че жените са играли основни роли.“ Тази година е различна. За първи път женски екип, заедно с кучето им Ета, прекарва цялата зима в тези екстремни условия.
„Време беше да пренапишем историята, да променим традицията тук и да покажем, че сме силни, способни, находчиви и успешни без мъже“.
„Ние сме само два примера за възможното и го правим със сърце и душа и с подкрепа на други жени лидери“.
Преди няколко месеца Сорби и Стрьом решиха отново да се върнат към отдалеченото жилище на капаните, известно като Bamsebu, за да продължат да събират данни за изследване на изменението на климата.
„В някои отношения това беше трудно решение за нас, но в други – не, тъй като бяхме преди това едни от полевите изследователи в Шпицберген.“
Сорби и Стрьом се надяват, че фактът, че всички сме променили бързо начина си на живот по време на пандемията, означава, че светът може да направи същото по отношение на изменението на климата.
Bamsebu се намира във Keulenfjord, един от двата фиорда в региона, които все още образуват морски лед. Учените често изследват района, за да разберат как изменението на климата влияе върху топенето на морския лед, но тези проекти обикновено са кратки и се случват през лятото. Продължителният престой на Сорби и Срьом позволява целогодишни наблюдения, което позволява на учените да използват по-добре данните, с които разполагат. И това не е всичко. От полярни мечки до микроскопични организми, „Сърца в лед“ участва в седем различни международни изследователски проекта за изменението на климата.
„Мисля, че само показвайки нашето уязвимо „аз“ и това, което преживяхме, особено през март, сме били малката светлина в края на тунела за много хора“.
Те се надяват, че техният пример и опитът от тази година показват на другите какво е възможно. Показват как можем да работим заедно, за да променим бъдещето като граждани на света, как всички можем да „прегърнем планетата“ и да действаме.
„Мисля, че наистина сме се свързали с хората и сме успели да ги вдъхновим да се ангажират да предприемат действия в собствения си живот“, казва Сорби. „Имаме нужда от лидери, но всичко започва с теб и мен.“
Източник: Euronews
