От днес учениците в начален етап, от 1-и до 4-и клас, се върнаха в класните стаи в училище. Очаква се тепърва да се обсъжда дали и по-големите ученици ще се завърнат поетапно към присъствена форма на обучение. Свързахме се с председателя на Синдиката на българските учители (СБУ) Янка Такева за коментар по темата.
Какво е мнението Ви за връщането на малките ученици в клас?
Мнението на Синдиката на българските учители е положително. Световната здравна организация направи едно задълбочено изследване, което ние в края на декември публикувахме във в. „Учителско дело“, че малките деца в 99,9% от случаите не са преносители на ковид заразата. Искам да кажа, че самите учители, родители и ученици очакваха с нетърпение отварянето на детските ясли, детските градини и училищата за учениците в начален етап. Точно при тях ограмотяването се случва в класната стаят и живото присъствие на деца и учители е задължително. Ние сме дълбоко убедени, че всичко това, което МОН, министър Вълчев и социалните партньори взимаме като мерки за поддържане на едни много добри хигиенни условия за работа в училищата, детските градините и ясли, ще създаде спокойствие сред всички. Днес нямаше напрежение в първия учебен ден след ваканцията на малките.
Смятате ли, че големите ученици също трябва да се върнат в училище?
По-големите ученици ще се наложи да поостанат още малко във вкъщи. Мнението на Синдиката на българските учители е това да бъде поне до 31 януари. Смятаме, че това ще бъде и една от основните теми, които ще обсъждаме на съвета на 7-и януари. Ще поставим този въпрос пред министър Вълчев. Много добре трябва да се проучат контактите на големите ученици. Не е правилно да хвърляме вината върху училищата и да ги определяме като огнища на зарази, при условие, че ние не знаем през свободното време, освен в семейството си, където родителите общуват с куп свои колеги и познати, какви са останалите социални контакти на големите ученици. Смятам, че министър Вълчев трябва да възложи на някоя социологическа агенция да направи проучване за социалните контакти на учениците. Има достатъчно експерти в министерството, които работят на доброволен принцип като например доц. Гълъбов, на когото аз изключително вярвам. Едно такова проучване ще създаде друга нагласа от къде идва заразата, за да може действително ние да вземем правилните решения и да направим така, че да не разхождаме учениците като пешки по шахматната дъска – ако се връщат в училище, да бъде сериозно.
Какво е мнението на учителите по въпроса? Страхуват ли се да се върнат присъствено на работа?
По искане на синдиката МОН направи едно изследване и се оказа, че колегите с ТЕЛК и НЕЛК са 4600. Тогава по предложение на синдиката ние поискахме на тези колеги да бъде намален годишния норматив с 8 часа на първо време, както и да бъдат облекчени условията на работа. Ще създадем вътрешноорганизационни правила – облекчаване от дежурство по коридорите, облекчаване от заместването на други учители, премахване на дългия престой в училище. По този повод направихме и една банка от млади учители – студенти, които са последна година в университета. В тази банка има над 1800 студенти, които са се записали и искат да работят в училищата. И когато мине пандемията тези колеги ще се върнат на работа. Ако някой от тях иска да излезе в отпуска – може да го направи. Съгласно решенията и предложенията на министър Сачева, два месеца неплатен отпуск се считат за трудов стаж. Разработили сме тези облекчения и сме отбелязали всички тези промени в Кодекса на труда и сме ги публикували във в. „Учителско дело“ и в сайта на синдиката. Тези колеги имат много възможности за избор. На този етап не са получени сведения в синдиката, че има учители, които не искат да се връщат в училище.
Едно от най-големите опасения на всички е, че ще се стигне до увеличаване на случаите на ковид след като учениците се върнат в клас. Смятате ли, че това ще е така?
Не искам училището да бъде развъдник на ковид и да ни гледат подозрително. Затова искам МОН да възложи проучване и да се види кои са социалните контакти на учениците.
До колко дистанционното обучение работи? Какво не може да даде то на учениците?
Ако трябваше дидактиката да определи дистанционното обучение като форма на обучение в процеса на ограмотяване и в процеса на задължителното образование 1-12 клас, досега толкова много неща щяха да се развият. Дистанционното обучение се ползва само при екстремни ситуации – наводнения, земетресения, разрушени сгради. По време на войните, на турското присъствие и на други пандемии българското училище не е спирало да работи. Дистанционното обучение има много дефекти, които оказват влияния върху цялостното психо-физическо развитие на младите хора и след това върху оформянето на характери и ценностна система. Първият проблем е невъзможността да се контролира виртуалната класна стая, както и това, че учителят не може да определи отсъствията. Обикновено ученикът влиза във виртуалната класна стая и слага кръстчета на микрофона и на камерата и може да си прави каквото иска, може да отиде даже в близкото кафе. Следващият проблем е оценяването. Не може с 2-3 изречения по време на час да се оцени качествено ученикът. Не може да се вземе целият учебен материал, както и да се провеждат упражненията например по химия, физика или такива, свързани със социалните дисциплини. Видяхме миналата година колко теми отпаднаха от НВО- тата. Както не може да се учи и чужд език добре.
ЮНЕСКО, ООН и Уницеф излязоха с тревожни данни – 26 милиона деца излязоха извън борда на образователната система миналата година. В България тези деца са между 35-40 хиляди. Причините са, че на някои места няма интернет постоянно, няма ток, някои семейства не могат редовно да плащат сметките си.
Направих изследване в селата в София област. На много места има интернет единствено покрай реката или на баира. Какво обучение може да се провежда там? Често спира тока или има различни видове проблеми. Да не говоря за това, че възпитателната работа отиде на кино, че социалната дистанция прави хората егоисти , неконтактни и се създават проблеми при общуването. Увеличават се агресията, насилието. Това оказва влияние върху развитието на цялото общество.
Първият основен приоритет в образователната система е опазването на живота и здравето на учителите, на административния и на общия персонал, на учениците и децата, затова всичко трябва да бъде подчинено на спазване на правилата и на заповедите на министъра на здравеопазването и на министъра на образованието. Другото, което искам да допълня е, че при актуализацията на бюджет 2020 година имаме допълнително 50 милиона средства отпуснати. Осигурихме невероятни условия на работа – дезинфектанти, други апаратури, в последните дни на декември месец има поставени над 3000 въздухопречистватели в училищата във всяка класна стая, както и бактерицидни лампи. В над 3500 училища във всяка класна стая има въздухопречистватели. Тази политика на МОН ще продължи да се прилага и за други училища. Всичко това ме кара да смятам, че училището е една много затворена и много чиста среда. Затова настоявам за това изследване за социалните контакти на учениците, защото училището не е развъдника на ковид.
